Идентификационен номер на превозното средство (на английски: Vehicle identification number, VIN) е уникален код на всяко моторно превозно средство, който се състои от 17 символа. В кода е представена информация за производителя и за характеристиките на превозното средство, както и за годината на производство. Структурата на кода се основава на международните стандарти ISO 3779[1] и ISO 3780[2].
В идентификационния номер е разрешено да се използват само арабски цифри и следните символи от латинската азбука:
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 A B C D E F G H J K L M N P R S T U V W X Y Z
Буквите I, O, Q е забранено да се използват, тъй като те си приличат с цифрите 1 и 0, а също и между себе си.
VIN се състои от 3 части:
WMI 1-3 (World Manufacturer's Identification) – световен индекс на производителя
VDS 4-9 (Vehicle Description Section) – описателна част
VIS 10-17 (Vehicle Identification Section) – отличителна (идентификационна) част
1, 2, 3 | 4, 5, 6, 7, 8 | 9 | 10 | 11 | 12, 13, 14, 15, 16, 17 |
---|---|---|---|---|---|
Световен индекс на производителя | Характеристики на автомобила | Контролна цифра | Година на модела | Код на завода | Сериен номер |