София е един от центровете на железопътния транспорт в страната. Огромният жп възел София, опасващ града в момента се използва далеч под капацитета си. Две трети от населените места в Столичната община разполагат с железопътна инфраструктура и минимум една гара и въпреки това има такива, като Кубратово, Световрачене или Чепинци, които са свързани със София с едва един влак на ден.
Предимството на влаковете в града е очевидно – те изминават разстоянието от Централна жп гара до гара Казичене за 15 минути. Въпреки че осигуряват скорост на придвижване значително по-висока от тази на метрото, железопътните пътнически превози не са интегрирани със системата на градския транспорт, гарите като цяло са изолирани от нея, а железопътните спирки са в окаяно състояние, недостъпни и неразпознаваеми като значима част от транспортната система на града. София има потенциал за собствена и функционална градска железница. Липсата на градски транспорт по железопътните трасета ги отчуждава от градската среда и най-вече е огромна пропусната полза за пътуващите по съвпадащи с жп трасетата направления.
¶ ЖП възел София
София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления.
¶ 17 жп гари:
1 линия - Волуяк, София (централна), Подуяне-пътническа, Искър, Казичене
13 линия - Банкя
2 линия - София-север, Илиянци, Курило
3 линия - Световрачене, Кремиковци, Яна
5 линия - Захарна фабрика, Горна баня, Владая
Специализирани, 1 линия - София-товарна, Подуяне
¶ 3 разделни поста:
12 линия - 4, Биримирци
14 линия - Мусачево
¶ 15 жп спирки:
1 линия - Обеля, Връбница, Надежда, Подуяне-разпределителна среден район, Смирненски, Искърско шосе
14 линия - Равно поле
13 линия - Божурище, Иваняне
2 линия - Кумарица
3 линия - Кубратово, Негован, Локорско, Ботунец
5 линия - Горна баня
¶ Закрити гари:
Пионер · Стрелбище · Перловец · Сердика · Стан (Лагера) ·
¶ 📍 Експлоатационни пунктове и жп мрежа в Столична община
¶ Околовръстна железопътна линия
¶ Създаване (1915 г.)
На 11 септември 1915 г. се предава в експлоатация железопътната линия София – Крепостен батальон – Погребите – Военен арсенал. Това е първоначалното трасе на околовръстната линия. То започва със стрелка на открит път малко преди стрелките за бъдещата гара Подуяне – пътническа. Тя не е за редовно движение, а повече с характер на индустриален железопътен клон. По нея са разположени следните експлоатационни пунктове: разтоварище Подуяне, Крепостен батальон, разтоварище Дървеница, Духовна семинария, Погребите, разтоварище Драгалевци, разтоварище Тухларни фабрики, Стрелбище, Военен арсенал. От линията има разклонения към гарнизонната военна болница и към разтоварище Перловец. Общата дължина на изградената железопътна линия е около 13,8 km. През същата година (1915 г.) северно от Централна гара се изгражда една дълга рампа (т. нар. „Военна рампа“). През 1918 г. се построява втори, успореден коловоз на линията до Илиянци, коловоз към гара Надежда и връзка от гара Надежда до Захарна фабрика. Чрез връзката Военна рампа – Надежда се образува т. нар. триъгълник за обръщане на пътническите композиции. Дължината на построените участъци е около 4,5 km.
За да се облекчи градският транспорт при превоза на строителни и горивни материали, по околовръстната линия се създават още няколко разтоварища само за вагонни пратки – при казармите на Крепостния батальон (1922 г.) – гара Крепостен батальон, на мястото на разтоварище Перловец е изградена товарна гара Перловец, гара Захарна фабрика – за пътници и товарна дейност (1925 г.). Към 1928 г. е открита гара Подуяне с ново приемно здание за пътници и т.нар. Подуянско разтоварище. На 1 ноември 1930 г. завършва строителството на участъка Захарна фабрика – Сердика с дължина 5,2 km. Експлоатационните пунктове са: Захарна фабрика, Борова гора, ул. „Клементина“, ул. „Горнобанска“, Лагера, Сердика.
Към 1930 г. линията от гара София до гара Перловец се използва и за пътнически превози само за железничари, работещи в гара София, локомотивното депо и железопътната работилница. По линията се движат само два чифта влакове – сутрин и вечер.
¶ План на София (1935 г.)
Към 1935 г. е изработен и утвърден първият градоустройствен план на София. Планът предвижда Маневрената гара да се разположи източно от пътническа гара Подуяне. Предвиждат се удобни железопътни връзки за влизане и излизане от гарата към всички направления, без да се минава през гара София, която ще функционира като пътническа. Само товарните влакове от и за направление Перник остават да минават временно през пътническа гара София. Предвижда се да се построи южна околовръстна линия през гара Пионер, за да могат товарните влакове от Перник да влизат в приемния парк на разпределителната гара откъм гара Слатина. Тази железопътна връзка никога не е изпълнена.
Построяват се гарите Слатина и Пионер (Семинарията) само за вагонни пратки. Новият участък Подуяне – Слатина – Пионер е открит на 20 ноември 1943 г., а дължината му е 7,4 km. След тази дата е демонтирано междугарието Крепостен батальон – Пионер (3,6 km). Разтоварището в гара Крепостен батальон остава до 1955 г., след което и останалата част от линията до Подуяне (1,0 km) се демонтира. На нейно място е изграден днешният булевард „Ситняково“. Съгласно градоустройствения план маневрената гара Надежда се преустройва в техническа за пътнически композиции. Генералните проекти на гарите Надежда, София и Подуяне-разпределителна са одобрени през 1939 г. и започва строителството на гара Подуяне-разпределителна и на техническа гара Надежда, които се въвеждат в експлоатация през 1944 г.
Гара Подуяне-разпределителна се състои от два парка – приемен и разпределителен, разположени последователно един след друг от изток на запад. Разпределителният парк е с две групи коловози, свързани с 2 изтеглителни линии. За направленията Драгоман и Мездра разпределителният парк се използва и за отправен, а за направление Пловдив отправните коловози се разполагат успоредно на приемния парк. Гърбицата е с два изтеглителни и един обходен коловоз за вагони които не трябва да се разпускат през гърбица. За регулиране на скоростта на разпусканите вагони под гърбицата се монтират два хидравлични вагонозадържателя.
През 1938 г. е въведен в експлоатация втори успореден коловоз между гарите София и Волуяк (с дължина 7,7 km). Така построената през 1917-1918 г. линия за Банкя става отделна линия (София – Волуяк – Банкя).
През 1940 г. е построена връзката между гара Стан (Лагера) и Стрелбище (дължина 1,6 km). По този начин се затваря околовръстната линия на София. Тя образува един неправилен кръг около тогавашна София с дължина 23 510 m, а заедно с клоновете общата дължина на линията възлиза на 33 710 m.
На 14 септември е завършена и пусната в експлоатация връзката между Илиянци и Волуяк (8,1 km).
На 1 май 1945 г. е открита гара Биримирци и железопътната връзка Подуяне – Биримирци – Илиянци (8,6 km). По това време е открита и връзката между Подуяне разпределителна и гара Искър (3,5 km). През 1946 г. е въведена в експлоатация връзката Биримирци – Подуяне разпределителна (източен район) с дължина 8,0 km. Служи за улесняване подхода на товарните влакове, идващи от посока Драгоман, Мездра и Карлово. По това време са довършени и двете връзки на Подуяне разпределителна със София – източен район.
На 1 септември 1955 г. е въведена в експлоатация съединителната линия (с надлеза) между Волуяк и Биримирци (10 km), позволявайки директното пропускане на влаковете от Волуяк до Подуяне разпределителна през Биримирци без преминаването им през Централна гара София.
На 20 април 1956 г. са преименувани гара Военна рампа на София-север и гара Духовна семинария на Пионер.
¶ Железопътната мрежа (1939 г.)
¶ Закриване (след 1964 г.)
От 1 декември 1964 г. е закрита гара Перловец и клона към нея (1,7 km), както и още няколко индустриални клона и спирки от околовръстната жп линия. Гара „Перловец“ продължава да функционира чак до демонтажа на коловозите през 70-те години на 20-ти век. На мястото на гарата по-късно е изграден НДК, а по трасето на линията сегашният бул. „България“.
През 1990-те години е демонтиран железният път по сегашния бул. „Иван Гешов“ и гарите Стан и Сердика. На мястото на г. Сердика е днешният парк „Възраждане“.
По повод строежа на Арена Армеец София е закрит и демонтиран през 2011 г. участъка от гара Пионер до района на ВТУ „Тодор Каблешков“, а остатъка от трасето до гара Подуяне остава като индустриален клон. Теренът на бившата гара е предложен за продажба няколко пъти на търг, последният в края на 2017 г.
През 2012 г. е закрита гара Подуяне разпределителна, а гара Биримирци е преобразувана в оперативен пост. Връзката между двете гари през кв. „Христо Ботев“ е закрита за движение, през 2013 г. е деелектрифицирана, а на следващата година и демонтирана поради зачестили кражби.
През октомври 2020г. е демонтиран и индустриалният клон, който осигурява връзката на ТЕЦ „Земляне“ на Топлофикация София с гара Захарна фабрика по бул. „Вардар“.
¶ Архивни разписания на БДЖ
2022/23 – 11 дек 2022-9 дек 2023 (ГДВ, ПКВ и графици)
2021/22 – 12 дек 2021-10 дек 2022 (ГДВ, ПКВ, графици и пътеводител)
2020/21 – 13 дек 2020-11 дек 2021 (ГДВ, ПКВ, графици и пътеводител)
2019/20 – 15 дек 2019-12 дек 2020 (ГДВ, ПКВ, графици и пътеводител)
2018/19 – 9 дек 2018-14 дек 2019 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2017/18 – 10 дек 2017-8 дек 2018 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2016/17 – 11 дек 2016-9 дек 2017 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2015/16 – 13 дек 2015-10 дек 2016 (ГДВ, ПКВ, оборот на локомотивите и пътеводител)
2014/15 – 14 дек 2014-12 дек 2015 (ГДВ, ПКВ, оборот на локомотивите и пътеводител)
2013/14 – 15 дек 2013-13 дек 2014 (ГДВ, ПКВ, оборот на локомотивите и пътеводител)
2012/13 – 9 дек 2012-14 дек 2013 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2011/12 – 11 дек 2011-8 дек 2012 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2010/11 – 12 дек 2010-10 дек 2011 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2009/10 – 13 дек 2009-11 дек 2010 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2008/09 – 14 дек 2008-12 дек 2009 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2007/08 – 9 дек 2007-13 дек 2008 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2006/07 – 10 дек 2006-8 дек 2007 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2005/06 – 11 дек 2005-9 дек 2006 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2004/05 – 12 дек 2004-10 дек 2005 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2003/04 (есен) – 27 юни 2004-11 дек 2004 (ГДВ, ПКВ и пътеводител) /извънредно/
2003/04 – 14 дек 2003-11 дек 2004 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2002/03 – 15 дек 2002-13 дек 2003 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2001/02 – 10 юни 2001-14 дек 2002 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2000/01 – 28 май 2000-9 юни 2001 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
2000 (пролет) – 15 яну 2000-27 май 2000 (ГДВ и ПКВ) /извънредно/
1999/2000 – 30 май 1999-27 май 2000 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1998/99 – 24 май 1998-29 май 1999 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1997/98 – 1 юни 1997-23 май 1998 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1996/97 – 2 юни 1996-31 май 1997 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1995/96 – 28 май 1995-1 юни 1996 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1994/95 – 29 май 1994-27 май 1995 (ГДВ и ПКВ)
1994 (пролет) – 9 яну 1994-28 май 1994 (ГДВ, ПКВ и пътеводител) /извънредно/
1993/94 – 23 май 1993-28 май 1994 (ГДВ и ПКВ)
1992/93 – 31 май 1992-22 май 1993 (ГДВ и ПКВ)
1991/92 – 2 юни 1991-30 май 1992 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1990/91 – 27 май 1990-1 юни 1991 (ГДВ и ПКВ)
1989/90 – 28 май 1989-26 май 1990 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1988/89 – 29 май 1988-27 май 1989 (ГДВ, ПКВ и съкратено)
1987/88 – 31 май 1987-28 май 1988 (ГДВ, ПКВ и съкратено)
1985/86 – 2 юни 1985-31 май 1986 (ГДВ и ПКВ)
1986/87 – 1 юни 1986-30 май 1987 (ГДВ и ПКВ)
1984/85 – 3 юни 1984-1 юни 1985 (ГДВ и ПКВ)
1983/84 – 29 май 1983-2 юни 1984 (ГДВ и ПКВ)
1982/83 – 23 май 1982-28 май 1983 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1981/82 – 31 май 1981-22 май 1982 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1980/81 – 1 юни 1980-30 май 1981 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1979/80 – 27 май 1979-31 май 1980 (ГДВ и ПКВ) /без “зимни” книжки 1,2,4 и 9/
1978/79 – 28 май 1978-26 май 1979 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1978 (пролет) – 27 ное 1977-27 май 1978 (ГДВ и ПКВ) /липсва около половината – книжки 3А до 9/
1977 (есен) – 22 май 1977-26 ное 1977 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1976/77 – 30 май 1976-21 май 1977 (ГДВ и ПКВ)
1975/76 – 1 юни 1975-29 май 1976 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1974/75 – 26 май 1974-31 май 1975 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1973/74
1972/73 – 28 май 1972- май 1973 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1971/72 – 23 май 1971-27 май 1972 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1970/71 – 31 май 1970-22 май 1971 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1969/70 – 1 юни 1969-30 май 1970 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1968/69 – 26 май 1968-31 май 1969 (ГДВ и ПКВ)
1967/68 – 28 май 1967-25 май 1968 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1966/67 – 22 май 1966-27 май 1967 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1965/66 – 30 май 1965-28 май 1966 (пътеводител)
1964/65 – 31 май 1964-29 май 1965 (ГДВ и ПКВ)
1963/64 – 26 май 1963-30 май 1964 (ГДВ и ПКВ)
1962/63 – 27 май 1962-25 май 1963 (ГДВ и ПКВ)
1961/62 – 28 май 1961-26 май 1962 (ГДВ и ПКВ)
1960/61 – 29 май 1960-27 май 1961 (пътеводител)
1959/60 – 31 май 1959-28 май 1960 (ГДВ и ПКВ)
1958/59 – 1 юни 1958-30 май 1959 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1957/58 – 2 юни 1957-31 май 1958 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1956/57 – 3 юни 1956-1 юни 1957 (ГДВ, ПКВ и пътеводител)
1955/56
1954/55
1953/54 – 17 май 1953- май 1954 (ГДВ и ПКВ)
1952/53 – 18 май 1952-16 май 1953 (ГДВ и ПКВ) /с липси/
1951/52 – 20 май 1951-17 май 1952 (ГДВ и ПКВ) /с липси/
1950/51 – 14 май 1950-19 май 1951 (ГДВ и ПКВ)
1949/50 – 15 май 1949-13 май 1950 (ГДВ)
1948/49
1947/48 – 4 май 1947- май 1948 (ГДВ)
...
1941/42 – 29 ное 1941- май 1942 (ГДВ Порой-Дедеагач)
1940/41
1939/40 – 15 май 1939- май 1940 (ГДВ теснопътни линии)
1938/39 – 1 дек 1938-14 май 1939 (ГДВ теснопътни линии)
1936/37 – 15 май 1936- май 1937 (ГДВ и ПКВ южни линии)
...
1930/31 – 15 май 1930- май 1931 (ГДВ и ПКВ северни и ГДВ теснопътни линии)
1929/30 – 15 май 1929-14 май 1930 (ГДВ и ПКВ северни и южни линии)
1928/29
1927/28 – 15 май 1927- май 1928 (ГДВ и ПКВ южни линии)
1926/27
1925/26 – 1925-1926 (пътеводител) (сканиран от Емил Стрезов)
...
1923/24 – 1 юни 1923- май 1924 (ГДВ и ПКВ южни линии)
...
1914/15 – 1914-1915 (пътеводител)
...
1902/03 – 1 май 1902- май 1903 (пътеводител – част от железопътен сборник)
...
1875 – 1875 (пътеводител – част от годишна книга) (сканиран от Живко Делчев)