¶ Началото
¶ Модели
¶ Ikarus 180.00
 |
Ikarus 180 През 1963 г. унгарският производител Ikarus представя нов съчленен автобус със средно подподово разположение на двигателя, отговарящ на съвременните тенденции в автобусостроенето. В концепцията и дизайна на автобуса могат да се намерят доста идеи и сходства с други модели съчленени автобуси от края на 50-те и началото на 60-те години, като Henschel HS160, например. |
След като вече е усвоен в серийно производство за вътрешния унгарски пазар, през 1966 г. започва и износът на модела за страните от СИВ, както и за други държави в Африка и Латинска Америка.
През втората половина на 60-те години във връзка с интензивната урбанизация и изграждането на големи жилищни комплекси в българските градове възниква нуждата от бързото организиране на превози на значителни пътникопотоци. Съчленените автобуси могат да поемат голям брой пътници, подобно на трамваи, но без да изискват строителството на релсов път, а маршрутите им не са зависими от железопътна и електрическа инфраструктура. Същевременно те трябва постепенно да заменят съставите от автобуси с ремаркета, вече добили разпространение в България, като предлагат по-висока техническа надеждност, сигурност и комфорт. Така се стига до вноса на Ikarus 180, който е и първият модел съчленен автобус, експлоатиран в България. В доставки от 1966 до 1973 г. в страната са внесени 335 автобуса от този модел, голяма част от които са зачислени към автобусните предприятия на столичния градски транспорт.
| Автобуси за 180 души Пътническият автобус "Икарус 180" |
|
| ℹ️ Статия 1963 г. | |
Първата партида автобуси Ikarus 180 за София пристига в началото на 1967 г. Автобусите са с четири врати като първа и трета врата са най-тесни, съставени от едно сгъващо се крило, втора врата - от едно сгъващо се и едно въртящо се, а четвърта - от две сгъващи се крила. Четвърта врата е проектирана като входна, като до нея е разположено кондукторско място. Също така площадката пред четвърта врата е с понижено ниво, улесняващо и ускоряващо качването на пътници и детски колички. Каросерията е боядисана в бяло/слонова кост на нивото на прозорците и покрива, а под тях - във винено червено с широка черна ивица на нивото на горната част на калниците. Оцветяването на вратите следва това на каросерията, но без черната ивица. При доставките до 1968 г. вратите са остъклени както в горната, така и в долната част. След това единствено първа врата бива остъклявана в долната част. Завиващият трети мост е характерна особеност на модела, увеличаваща маневреността на машината при завой. Автобусите са оборудвани с двигател MAN D2156, внасян от ФРГ, а след 1969 г. с лицензен двигател Rába MAN D2156, произведен в Унгария. През 1973 г. е направена последната доставка на Ikarus 180 в България, тъй като през същата година той отстъпва мястото си на заводския конвейер в полза на своя наследник - новия модел Ikarus 280.
¶ Ikarus 260.08
| a388 🚌 Ikarus 260.08 📌 📷 неизв. | |
| ℹ️ | |
Ikarus 260.08 e модификация на унгарския градски автобус Ikarus 260, предназначена за България. Той е внесен в една единствена доставка от 20 броя в самия край на 1973 и началото на 1974 г. за софийския градски транспорт. Модификацията се явява първи градски представител на новото моделно семейство “200” на унгарския производител в България.
В края на месец май 1974г.към страната ни се отправят и 20-те броя “извънпланови” “Ikarus 260”,носещи гордо своите инв. № 360, 362, 364, 366, 368, 370, 372, 374, 376, 378, 380, 382, 384, 386, 388, 390, 392, 394, 396, 398; и официално въведени в експлоатация на 01.06.1974г. Автобусите са червени на цвят, с черна странична лента, имат кабини. Работят по линия 84. От 1976 са преместени на новосъздадената 309 линия.
Автобусът е с дължина 11 метра, централно разположение на двигателя преди втория мост, предопределящо и сравнително високото ниво на пода. Каросерията е решена с три еднакви като размери широки пътнически врати, всяка с по две сгъващи се еднакви крила (тип “хармоника”) и широко остъкление. За разлика от българските модификации на съчленения Ikarus 280, на Ikarus 260.08 са монтирани прозорци с две големи отварящи се части в горната половина на площта на всеки прозорец. Ливреята на модификацията наследява вече познатата от автобусите от предходното поколение Ikarus 180 схема: млечно бяло около и над прозорците, по вратите (при Ikarus 180 оцветяването на вратите следва оформлението на останалата каросерия), броните и джантите; винено червено под прозорците и черна лента под средната лайстна.
| Приятно и удобно е пътуването с новите автобуси "Икарус - 260". Със своя красив външен вид те са ествествено допълнение към облика на новия булевард. | |
| ℹ️ в-к Транспортна искра - 19.01.1974 | |
По спомени на съвременници екземпляр от този нов модел участва в тържественото пускане в експлоатация на разширения представителен булевард “В. И. Ленин” (днес “Цариградско шосе”) в началото на 1974 г. Автобусите от модела Ikarus 260.08 са били зачислени в гараж “Малашевци” и са обслужвали линии 9, 80, 84 и др. Последните машини са спрени от експлоатация и бракувани през 1981-2 г.
¶ Ikarus 280.10
Ikarus 280.10 е крайградска модификация на модела съчленени автобуси Ikarus 280, която е предназначена за Чехословакия. В края на 1974 и началото на 1975 г., по неизяснени причини в България е внесен известен брой чисто нови машини от тази модификация, като софийските екземпляри първоначално са разпределени по линиите за Студентския град - 80 и 94. Останалите машини са доставени във Варна и Бургас.
Автобусите са с две врати - преди първата ос и след съчленението, с увеличен брой седалки и багажници от рамка и мрежа над седалките. Оригинално модификацията е без кабини, но веднага след постъпването на автобусите те са оборудвани с кабини, местно производство. Отвън оцветяването е светло-синьо под прозорците и млечно бяло между прозорците, по покрива, лайстните и джантите. Съгласно изискванията на правилата за движение в Чехословакия, фабрично нямат монтирани сигнални триъгълници над предното стъкло, за разлика от българската модификация Ikarus 280.04. Всички прозорци без последния отляво са отваряеми с плъзгащи се части в горната 1/3 част от площта на прозореца.
В края на 1974 сините Икаруси 280.10 са само 7, доставени са в Малашевци и имат инвентарни номера от 34 до 46 (четните). Влизат в експлоатация на 1 декември 1974 по 80. Този 50/1407 явно е докаран на следващата година заедно с червените 280.08. В началото на 1976 сините поетапно започват да ги махат от 80 като се движат паралелно с новодоставени Икарус 280 партиди 1975 (общо 70 Икаруса 280 за двата гаража) и 1976 (общо 60 Икаруса 280 за двата гаража). През зимните и пролетните месеци на 1976 по снимки се забелязват сини икаруси да се движат по 80, явно някъде от лятото (при поредната доставка на нови) са ги пратили в Република да обслужват селските линии от Захарна фабрика и са ги преномерирали. Може и някои да са останали в Малашевци и да са пуснати по крайградските линии.
¶ Ikarus 280.08
Ikarus 280.08 е градска модификация на модела съчленени автобуси Ikarus 280, която е предназначена за Чехословакия. В началото на 1975 г., по неизяснени причини в България е внесен известен брой чисто нови машини от тази модификация, част от които са разпределени в София. От същата модификация екземпляри могат да се видят на снимки от Варна, Русе, Плевен и Пазарджик.
Автобусите оригинално са без кабини, но веднага след постъпването им са оборудвани с кабини, местно производство. Съгласно изискванията на правилата за движение в Чехословакия, фабрично нямат монтирани сигнални триъгълници над предното стъкло, за разлика от българската модификация Ikarus 280.04. Друга разлика е оцветяването - както и българската модификация под прозорците са боядисани във винено червено, но отсъства черна ивица под средната лайстна. Всички прозорци без три (този преди втора врата, след трета врата и срещи четвърта врата) са отваряеми с плъзгащи се части в горната 1/3 част от площта на прозореца. Зад неотваряемите прозорци преди втора врата и след трета врата оригинално са монтирани светещи кутии за маршрутни табели, аналогични на тази зад дясното челно стъкло.
¶ Ikarus 266.25
Особеното при този модел е, че е доста по-опростен от останалите, основната разлика е, че окачването е с пружини, не е с въздушни възглавници. Поради тази причина официално по документи е разрешен за движение по пътища без настилка. Произвеждан е само и единствено в по-нискоразрядния завод тогава, в Секешфехервар, не в Будапеща. Това си му е стандартното оцветяване, същото като на многото бройки, произведени за Унгария (стандартен "селски" унгарски рейс тогава) и за ГДР. Освен това моделът е продаван в Либия,Йемен и Саудидска Арабия. Йеменските от първата партида (76-та година) са интересни със синьо-бялото оцветяване и по-ниските, "тропически" прозорци. Следващата партида, от 80-те, за там обаче си е напълно стандартна. У нас са внесени 150 броя, като първите 100-78-а година, с метални дръжки, и още 50 през следващата, 79-та, с бели. Пръснати са из цяла България, всички ДАП-ове получават по няколко бройки, има снимка с такива на автогарата в Кърджали, знам за поне два в Бургас, Смолян, Сандански.....Много има също в автопарка на Кремиковци, в София ги имаше поне в три от гаражите, само за Република не съм сигурен. Едва ли са били само 20, понеже на два пъти, задълго, 84-та и 85-та, линия 72 беше изцяло с такива, и то от по-новия вид с белите дръжки. Вече не бяха в много добро състояние. Много добре си спомням, малко преди да ни дадат апартамента в Обеля, още бяхме в Редута, майка ми с огромни затруднения качваше голямата, "лежаща" количка с брат ми, тогава на няколко месеца, да не говорим, че нямаше къде да се сложи и заемаше цялата пътека....Но беше къде-къде по-добре от Чавдар 11Г5... Виждал съм на линия 58 и чат-пат на 284. Явно пак част от първата доставка е била без кабини, понеже имаха "българска" - трамказанска такава, но повечето си имаха заводска кабина. Бяха с два реда двойни седалки, имаха също и багажници на тавана. Като дойде голямата партида нови Икаруси 280 през 87-а, повече такъв автобус на линия не видях, срещаха се само тези на Кремиковци.
¶ Ikarus 280.02
Доставени от Kombinat Berliner Verkehrsbetriebe
¶ Ikarus 280.03
Доставени от Kombinat Berliner Verkehrsbetriebe
¶ Ikarus 280.43
Ikarus 280.43 е градска модификация на модела съчленени автобуси Ikarus 280 с автоматична скоростна кутия, която е предназначена за България. В периода 1983-1986 г. част от доставените автобуси от модела Ikarus 280, наред със стандартната модификация 280.04 с механична скоростна кутия, са представители на модификацията 280.43. С изключение на автоматичната скоростна кутия Praga 2M 70, автобусите от тази модификация са идентични в техническо, интериорно и екстериорно отношение на Ikarus 280.04.
¶ Ikarus 280.04
 |
a1257 line102 🚌 Ikarus 280.04 📌 📷 Иво Атамян |
| ℹ️ | |
Ikarus 280 е вторият модел съчленен автобус, който добива широко разпространение в България. В ежегодни доставки от 1974 до 1988 г. са внесени около 2400 машини, голяма част от които разпределени за софийския градски транспорт. Към сегашния момент това е моделът с най-дългогодишна експлоатация в София: от 1974 до 2015 г. – 41 години.
Ikarus 280 идва да замени Ikarus 180, използвайки модулната концепция и дизайна на новото моделно семейство „200“, разработено от унгарския производител през втората половина на 60-те години. Моделът наследява общите характеристики на Ikarus 180 – задвижването на средния мост, завиващият трети мост, но внася и редица новости – уеднаквяване размерите на пътническите врати, увеличаване на остъкляването, промени в кабината на водача и в пътническия салон и др.
¶ Ikarus 280.59
 |
a1271 line102 🚌 Ikarus 280.59 📌 📷 Иво Атамян |
| ℹ️ | |
Ikarus 280.59 е специално разработена за България модификация на модела съчленени автобуси Ikarus 280, внесена в единична доставка в края на 1988 г. Ikarus 280.59 се различава от стандартния Ikarus 280.04 единствено по новата шестстепенна механична скоростна кутия Cs.ZF - в екстериорно и интериорно отношение двете модификации са идентични. Автобусите от тази единствена доставка получават регистрационни номера от С 0186 ПБ до С 2059 ПБ.
¶ Ikarus 250.67
 |
a1051 🚌 Ikarus 250.67 📌 📷 Иво Атамян |
| ℹ️ | |
¶ Ikarus 280.33
Ikarus 280.33 е градска модификация на модела съчленени автобуси Ikarus 280, която е предназначена за СССР/ОНД. През 1985 г., по неизяснени причини в София е доставен известен брой чисто нови машини от тази модификация.
Основната разлика в сравнение с българската модификация Ikarus 280.04 е оцветяването - изцяло жълто. Всички прозорци са отваряеми с две плъзгащи се части в горната ½ част от площта на прозореца.